Спомени за Вилфрийд Филип
Човекът имаше сила. Сила за живот. А в началото на 90-те му години, това бе още по-заразително. Неволно заемаш поза, ставаш малко по-висок.
Защо бе така, ставаше ясно много бързо. „Знаете ли, аз съм гравьор. И за него важи следното: за да създадеш нещо красиво, се нуждаеш от сила И чувство. Поне това е начинът, по който гравьорът борави със своя инструмент. И това е, което правех винаги с хората. Наемах най-добрите. Ръководех ги отговорно и се отнасях с уважение към тях“.
Вместо да обсъжда теории за управление, той бързо минаваше на въпроса. Разказваше как е започнал като чирак на гравьор, за първата машина, основаването на компанията и винаги: за идеи. „Знаете ли какво направих тогава?“, водейки към нова тема. И се усещаше, че този човек все още впечатляваше, дори след повече от 75 години. За безупречно решени задачи, нови техники, ярки умове и упорити проектанти.
„Доволни ли сте?“ бе най-често задавания въпрос при седмичната обиколка в компанията. Той бе доволен, когато служителят е доволен. И той можеше да си позволи това, тъй като неговите хора носеха огън в себе си. Въпросът кой подклаждаше този огън бе излишен, когато се виждаха искрите в неговите очи.
Всичко започнало преди около 90 години в силезийския Есеник (Hrubý Jeseník) в днешна Чехия и тогавашната Судетска област. Там синът на горски работник със скромно потекло посещавал техническо училище, ентусиазирал се още в ранна възраст по физиката и се дипломирал по време на войната като производител на инструменти и гравьор.
Едва завършил своето чиракуване, започнал тъжен епизод за 18-годишния младеж, тогава все още непълнолетен: неговото прогонване. Въпреки това в Западна Германия гравьорът не трябвало да търси дълго работа. От този момент в баварския град Минделхайм той започнал да гравира първо пръстени с печати, религиозни предмети и, между другото, много пушките на американските войници.
След спиране в Швебиш Гмюнд в компания за орнаменти, той се преместил в Щутгарт, където продължил своето самообучение като гравьор на стоманени изделия. Поради неговата компетентност, компанията Fischer-Metteli след това го привлякла в Швейцария, където работил като гравьор при кралска дисциплина – в производството на циферблати за висококачествени часовници.
Въпреки това, избралият Швабия за свой дом се завърнал в Щутгарт, за да създаде своята първа компания. С около 500 германски марки през 1956 г. в източен Щутгарт той основал своята „Работилница за свободни техники за гравиране“, която доставяла печатарски плочи на печатници.
Скоро била необходима по-голяма работилница, за която основателят си набавил с помощта на кредит от приятелка първата гравираща машина. През 1961 г. в Цуфенхаузен вече имало 3 гравиращи машини, а от 1968 г. в Каленберг първите 10, по-късно 20 машини.
Разбира се, персоналът също се увеличил: от самостоятелна дейност компанията вече имала три, десет, двадесет, двадесет и пет служители.
„Винаги съм експлоатирал технологиите, а не хората“, казвал Вилфрийд Филип за своята максима, която винаги следвал. Ето защо пазенето в тайна на плановете на самостоятелно разработените машини винаги е сработвало. „Наемете най-добрите и се отнасяйте с уважение към тях. По този начин ще създадете семейство, което ще се държи заедно“.
Дотогава този екип произвеждал преди всичко инструменти за сечене на монети и печатарски плочи. „Машиностроенето възникна от иноваторския дух. Искахме да сме по-добри, да можем повече от другите, да сме по-надеждни“.
Въобще не бе планувано да продаваме тези машини. Но те бяха търсени и така през 1966 г. първата машина по собствен патент е продадена на гравьори.
От този дух в края на 60-те години Филип развива своята нова идея, която да бъде готова за пазара: печатът със силиконови тампони. Визията била да се печата върху повърхности с всякаква форма. След над две години разработване било ясно: работи. Със силиконови тампони може да се печата върху повърхности с всякаква форма. Сега вече ставало дума за скорост, мастила и прецизност. След 5 години упорита работа процесът достигнал своята зряла фаза.
Първата машина за тампонен печат със силикон Филип представил през 1971 г. на изложбения щанд на KraussMaffei. Отзвукът бил поразителен. Филип се прибрал в Дюселдорф с 30 поръчки. Останалото е история. Процесът се доказал като „квантов скок“ за промишлеността на пластмасите. Така „Ателие за гравиране Вилфрийд Филип“ се превърнало в днешната група „TAMPOPRINT“ със седалище в Корнтал-Мюнхинген при Щутгарт с търговска мрежа в целия свят. Днес TAMPOPRINT се ръководи от трето поколение.
